В международния литературен конкурс „Изящното перо-2024“, организиран от Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина участваха с есета Деспина Методиева, ученичка в 10 клас- филиал Навплио на НУ «Васил Левски»,Константина Пеца и Кристина Къкринска, ученички в 11 клас- НУ «Васил Левски»- Атина, които са отличени с първи награди.
Тържествената церемония по връчването на наградите от международния литературен конкурс „Изящното перо-2024“ се състоя на 22 юни 2024 в Литературен клуб „Перото“-Национален дворец на културата.
СВЕТЪТ И НОВОТО ВРЕМЕ
„Промяната е законът на живота. И тези, които гледат само към миналото или настоящето, със сигурност ще пропуснат бъдещето.“ — Джон Ф. Кенеди
Спомените от стари времена, характеризиращи се с щастието и сладостта на миналото, доминират в настоящето. Девет от всеки десет души, попитани дали предпочитат настоящето или миналото, биха отговорили миналото. В този отговор обаче, въпреки че трябва да се вземат предвид много фактори, той най-често се обяснява с фразата „Времената бяха по-добри“.
Необходимо е обаче да се освободим от този псевдоромантизъм на миналото, възприемане на спомени през розови цветни лещи, защото мозъкът избира собственоръчно да подбере най-добрите моменти от този спомен и да изхвърли борбите и проблемите, и да приемем благотворното действие на технологиите. Защото в крайна сметка не, времената не бяха по-добри и трябва да се примирим с изминалото време и настъпването на нов век, който носи светлината на технологиите с цел подобряване на живота на хората. За разлика от миналото, сега на човека се предлагат удобства, които дори не си е представял, но които се приемат за даденост. Трябва само да се позова на развитието на медицинския и фармацевтичния сектор, за да изясня този факт. Затова не трябва да се страхуваме от бъдещето, да търсим убежище в миналото, а да поемем отговорността да го оформим като граждани на обществото.
Промяната е неизбежна. Една от тези промени предстои да разтърси света: Изкуствения интелект.
През последните десетилетия, благодарение на бързото технологично развитие, концепцията за изкуствения интелект се превърна в обект на чести дискусии и опасения поради противоречивите положителни и отрицателни последици, които могат да последват нейното приложение в ежедневието на хората. Всъщност не малко, засегнати от научнофантастичните филми, считат използването на ИИ за синоним на поробването на хората от машините.
За пореден път се доказва, че сме податливи на суеверия.
Счита се за необходимо да се подчертае факта, че изкуственият интелект, подобно на технологията и нейните продукти, е морално неутрален. Факт, който често избираме да пренебрегнем. Така че, ако приложенията на изкуствения интелект са организирани правилно и според хуманитарните критерии, няма причина за несигурност. Точно обратното, човекът ще просперира. На първо място финансовият сектор ще спечели от по-бързия транспорт и производството на потребителски стоки. Също така медицината ще се подобри, тъй като изкуственият интелект ще позволи на лекарите да практикуват професията си с по-голяма прецизност и ефективност, лекувайки хронични заболявания и увеличавайки продължителността и качеството на живота. Освен това и демокрацията също ще има полза. Изкуственият интелект ще позволи ограничаване на дезинформацията, отличавайки истинското от фалшивото и осигурявайки качествено и коректно информиране на гражданите. Ще контролира спазването на законите, ще защитава правата на гражданите и ще ограничава нарушенията. Трябва да се спомене, че изкуственият интелект се оказва ценен инструмент за опазване и популяризиране на нашето разнообразно културно наследство. Може да се използва за подобряване на достъпността на културното наследство, като превежда исторически текстове и ги прави по-достъпни за хора, които говорят различни езици. Като използваме силата на ИИ, можем да гарантираме, че нашето разнообразно културно наследство ще се запази за бъдещите поколения, от което да се учат и ценят.
От друга страна, въпреки че технологията е морално неутрална, т.е. човекът не е и в зависимост от нейната цел, използването на технологията може да бъде и вредно. Безпокойството на мнозина е възможното намаляване на работните места, което ще донесе изкуственият интелект. Приложението му на работното място ще създаде нови, специализирани професии в областта на технологиите, в резултат на което ще изчезнат традиционните професии, намалявайки работните позиции, тъй като те вероятно ще бъдат заменени от машини. Освен това, въпреки укрепването на демокрацията, неетичното използване на изкуствен интелект може да бъде заплаха. Алгоритъмът на ИИ и събраните данни може да съдържат предразсъдъци срещу определени групи и малцинства. Що се отнася до неприкосновеността на личния живот, това ще улесни неправилното използване на личните данни, излагайки личната информация на потребителите на риск, поради характеристиките на тяхната идентичност. Неизбежно е и създаването на невярна информация и образи, които по-убедително ще манипулират гражданите.
Но ролята на човека в тази насока трябва да бъде подчертана. Човекът е този, който ще управлява машината и ще определя нейните функции, нейните цели. Човекът има свободна воля, а не машината. За всяка заплаха, която изкуственият интелект може да причини, в действителност хората са отговорни. Така се възприемат противоречивите последици от изкуствения интелект. Въпреки това, ако са осигурени съответните предпоставки и се уповаваме на доминиращия хуманистичен характер на технологията и хората-учени действат с познания за човека и идеята, че той е най-висшето същество, изкуственият интелект ще допринесе за еволюцията на човечеството.
Изкуственият интелект е нож с две остриета, предизвикателствата му се отнасят до възможностите му за подобрение на човешката цивилизация. Важно е обществото да се ангажира с разработката и използването на ИИ със съзнание и отговорност, така че този напредък да бъде насочен към благото на хората и планетата.
Деспина Пламенова Методиева, 17 години
СВЕТЪТ И НОВОТО ВРЕМЕ
Вероятно, в съзнанието на повечето хора, когато чуят тази фраза „човекът и новото време” и са чели българска литература изниква стихотворенито на великия наш поет Никола Вапцаров – „Песен за човека”. Стихотворението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опонент на тема „Човекът в новото време”, но няма да се опитвам да правя анализ на произведението, а ще използвам думите на писателя, за да опиша грозната действителност за днешния човек. Какво се е променило в човека и защо наричаме днешния свят „новото време”?
Днешният човек е заобиколен от проблеми от всякакъв тип. Един от най-големите проблеми е това как да осигури прехрана и сигурност на семейството си. В повечето случаи това се оказва доста трудно и човек става по-затворен и вглъбен в себе си. Вече по-често срещаме тъжни и ядосани и замислени хора по улиците, а не хора с лъчезарни усмивки и блестящи очи, които показват спокойствие и щастие. И целият този негативизъм идва от там, че едни хора имат, а други нямат възможности, било то финансови или други. Да, парите вече се оказват най-важното нещо, тъй като вече и здравето се заплаща. Човекът е личност, която може да се мени непрекъснато. Както е мил и добре настроен към всичко, така изведнъж той става алчен и лукав. По-рядко се срещат хора, които са нематериалисти, не гледат колко пари имаш в джоба си, каква кола караш, какви бижута носиш и дали си отишал на почивка поне два пъти в годината. Напоследък с годините в човека се зароди едно адски неприятно за околните чувство, а именно завистта. Тази завист живее във всеки един от нас, но просто не във всички се е събудила. Завистта „се развива” с развиването на света около нас. Днес живеем във време, в което технологиите се менят с дни, а модата с часове. Всеки един млад и нормален човек иска да има всичко ново, да носи всичко ново, но уви животът е несправедлив и едни имат, а други нямат. Алчността също е едно от често развиващите се негативни чувства на човека. Тя пък от своя страна живее само в онези хора, които имат всичко ново, но не искат и другите да го имат. Тези хора винаги са имали, винаги ще имат, защото все пак живеят на принципа „още и още”. Забелязва се, че дори и родителите учат децата си да бъдат подвластни на парите – да избират обекта на своите чувства, като гледат с какво разполага той/тя. Не е ли много жалко, че собствените ни родители ни сочат пътя на алчността? Навремето те са избирали партньорите в живота на децата си, подвластни на желанието да се трупа наследство и пари. Всъщност алчността и стремежа за трупане на имущество датира още от древността. Нека имат всичко, но нека не пречат и на другите хора да имат и не се мъчат да им го вземат по един или друг начин.
Новото време, в което живеем е трудно и може да се каже, че сме в една вечна борба за оцеляване. Всичко поскъпва, всичко се подменя с по-хубаво, а джобовете все такива, каквито са си били. Никой не твърди, че не е хубаво всичко това с новите технологии и новата мода, въпросът е в днешния човек и как той гледа на всичко това. Новото време е време на борба между всички за всичко. Грозна картина, която за нещастие става все по-грозна. Нищо вече не може да се поправи с думи, извинения, прегръдка, намек, усмивка както беше преди…имаш ли пари, получаваш всичко. Нямаш ли пари, навеждаш главата, прехапваш устните и просто отминаваш, защото така или иначе нямаш друг шанс.
Но каквото и да говорим и да правим, ние не можем да променим характерите на останалите около себе си. Не можем и да властваме и над силите на времето и да контролираме съдбите си. Каквото и да правим, винаги си оставаме едни и същи по характер и душа. Било то добър или лош вариант.
Човекът в новото време би могъл да се промени само ако успее да си спомни хуманистичните идеали на предците си. Или да си чуе разказите за детските си години на родителите си – какво ги е правело щастливи – една разходка, ритане на топка, скачане на ластик или луда гоненица с колела. А днес тези начини за забавление са се променили – децата седят пред лаптопа, таблета или телефона. Не оценяват моментите на истинско щастие, а си мислят как да убедят другите, че са щастливи със снимки в медиите. Пластографии, лъжи, заблуди, от които боли.
Надеждата обаче умира последна. Вярата в новите поколения взима връх и може би те ще направят голямата крачка към промяната на идеалите, малко преди да сме стигнали дъното.
Константина Пеца, 17 г.
Светът и новото време
Нечовешкият свят, в който живее съвременният човек, принуждава всеки да води постоянна борба с външни и вътрешни фактори. Това, което се случва около обикновения човек, понякога става неразбираемо и води до усещане за постоянен дискомфорт.
Психолози и социални работници отбелязват рязък скок на безпокойството, съмнението в себе си и огромен брой различни фобии сред обикновения представител на нашето общество.
Животът на един съвременен човек преминава в неистов ритъм, затова просто няма време да се отпусне и да отвлече вниманието си от многобройните ежедневни проблеми. Омагьосан кръг, състоящ се от маратонско разстояние със скорост на спринт, принуждава хората да в постоянно състезание със себе си. Интензивният начин на живот води до безсъние, стрес, нервни разстройства и болести, което се превръща в основна тенденция в пост-информационната епоха.
Вторият проблем, който съвременният човек не може да реши, е изобилието от информация. Потокът от различни данни се стича върху всички едновременно от всички възможни източници – интернет, медиите, пресата. Това прави невъзможно критичното възприятие, тъй като вътрешните ни „филтри” не могат да се справят с такъв информационен натиск. В резултат на това индивидът не може да оперира с реални факти и данни, тъй като не е в състояние да раздели фикцията и лъжите от реалността.
Човекът в съвременното общество постоянно е принуден да се справя с отчуждението, което се проявява не само на работното място или в учебната среда, но и в междуличностните отношения.
Постоянната манипулация на човешкия ум от страна на медиите, политиците и обществените институции довежда до дехуманизация на отношенията. Изградената между хората изолационна зона затруднява общуването, търсенето на приятели или сродна душа, а опитите за сближаване от страна на непознати често се възприемат като нещо абсолютно неподходящо. Третият проблем на обществото на 21-ви век, дехуманизацията, се отразява в масовата култура и изкуство.
Проблемите на съвременния човек са неотделими от деформациите в самото общество и създават затворена спирала. Хората стават по-сдържани и се отчуждават от другите. Типичен израз на деградация на социалната идентичност може да се види както в модерно изкуство, така и в литературата, живописта, музика и киното. Филми и книги на всякаква тематика, музикални произведения без хармония и ритъм са представени като най-големите постижения на цивилизацията, изпълнени със свещени знания и дълбок смисъл, непонятни за мнозинството.
Вътрешните преживявания на всеки индивид остават нерешени, а негативните емоции просто не се вземат под внимание. Човешките проблеми са в отричането на личните качества и първоначалните различия между хората.
Ценностният свят на всеки индивид може да се промени няколко пъти в живота, но през 21 век този процес е станал твърде бърз. Резултатът от постоянните промени са постоянните кризи, които не винаги водят до щастлив край.
Един съвременен човек е в постоянно състояние на криза от момента на своето израстване, тъй като светът около него се променя много по-бързо от идеите за него.
Човекът в съвременния свят е принуден да води често мизерно съществуване – безсмислено придържане към идеали, тенденции и определени стилове, което прави невъзможно да се развие собствената му гледна точка и позицията му по отношение на събития и процеси.
Развитието на съвременния човек и пътя му са предопределени много преди нашето време. Културолозите посочват няколко повратни точки, които са довели до състоянието на съвременното общество и хората в съвременния свят.
Учението за сътворението на света, попаднало в неравностойна битка под натиска на привържениците на безбожието, донася неочакван резултат – универсалния морален упадък. Цинизмът и критичността, които се превъщат в норма на поведение и мислене от времето на Възраждането, се считат за своеобразни „правила на добрия вкус”.
Самата наука не е смисълът на съществуването на обществото и не е в състояние да отговори на някои въпроси. За да се постигне хармония и баланс, привържениците на научния подход трябва да бъдат по-хуманни, тъй като нерешените проблеми на модерността не могат да бъдат описани и решени като уравнение с няколко неизвестни.
Рационализирането на реалността понякога не позволява да се види нещо повече от числа, понятия и факти, които не оставят място за много важни неща. Към това е прикрепен и съвременният човек – биологични ритми и слънчеви цикли, като преди един милион години. Антропоцентричната цивилизация само създава илюзията за контролиране на елементите и собствената природа.
Резултатът от тази заблуда се проявява под формата на лична дисфункция. Невъзможно е винаги и навсякъде да се контролира всеки елемент на системата, защото дори собственото ви тяло не може да бъде наредено да спре стареенето или промяната на пропорциите.
Научните, политическите и социалните институции, които се съревновават помежду си, говорят за нови победи, които със сигурност ще помогнат на човечеството да отглежда цветни градини на далечни планети. Въпреки това, съвременният човек, въоръжен с всички постижения на последното хилядолетие, не е в състояние да се справи с обикновената хрема, както преди 100, 500 и 2000 години.
Никой не е виновен за заместването на ценностите и всечки сме виновни. Съвременните човешки права се спазват едновременно и не се уважават точно поради такова изкривяване – можете да имате мнение, но не можете да го изразите, можете да обичате нещо, но не можете да го споменавате.
Човекът в новото време има нужда от умереност, баланс, т.нар. “златна среда”, за да може технологическият и културен прогрес да са му в помощ, а не да станат причина за унищожението му.
Кристина Къкринска, 17 г.
