Кристина Димова, ученичка от Неделно училище „Васил Левски“ към Център „Селимински“ – Атина, бе отличена с трето място в категория „Проза“ (възрастова група 6–10 години) в конкурса „Вълшебното перо“, организиран от Българското неделно училище „Иван Вазов“ в Париж.
Наградената творба „Горските момичета и чудовището“ впечатлява с богато въображение, динамичен сюжет и послание за приятелството, смелостта и грижата за природата. Чрез образите на Вода, Гора и Слънце младата авторка създава приказен свят, в който доброто и упоритостта успяват да възстановят хармонията и живота.
Отличието е заслужено признание за творческите способности на Кристина и за нейното умение да разказва увлекателни истории на български език.
Горските момичета и чудовището
В една далечна гора живели едни горски момичета – Синьото момиче (Вода), Зеленото момиче (Гора) и Жълтото момиче (Слънце). В гората имало обаче и едно чудовище. Един ден едно от момичетата се внезапно се разболяло и след него и другите също се разболели. След като минало време и се оправили, Вода разбрала, че нещо става. Излезли за разходка и видели едно чудовище да изпива водата от реките, да изяжда дърветата и също летяло и ядяло от слънцето. Момичетата се уплашили, защото не знаели какво да направят. След като се успокоили малко се прибрали вкъщи, за да измислят план. Опитвали се да намерят някой, който да им помогне, но не успявали да достигнат до никого. Тогава се сетили, че имат магични способности. Излезли навън и започнали да правят опити да правят магии, но колкото и да се опитвали, не успявали и само се проваляли. Гора започнала да вика от отчаяние, но Вода я успокоила.
Като се огледали наоколо забелязали, че животните започнали да умират, колкото и да опитвали да се борят за живота си. Тогава момичетата събрали кураж, и решили да направят план, който няма да иска помощта на другите, а ще действат сами. Планът бил: Гора да стреля по чудовището с магията си, Слънце да го заслепява със светлинната си магия, а Вода ще опита да му изкара сърцето. Решили да изпълнят плана на сутринта, когато съберат сили. На сутринта опитали да изпълнят задачите си, и след дълга борба успели да направят всичко, което бяха планирали. Чудовището обаче било още живо.
Те се чудели къде бъркат и какво не правят правилно, когато забелязали, че то имало две сърца. Минало много време, през което момичетата не можели да постигнат успех, защото техните сили не били същите като преди. Колкото и да опитвали да му вземат второто сърце, не успявали, защото чудовището било побесняло след като му откраднали първото сърце и гардът му бил още по-висок. Минавали месеци наред в тази битка, слънцето започнало да потъмнява и да губи светлината си, гората увяхвала, а водата започнала да свършва. Момичетата помагали на природата и небесата с техните сили, но в един момент им дошла идея да изработят магични мечове. Изработвали ги цели два дни, докато продължавали да помагат на природата и небесата и най-накрая били готови. Чудовището обаче разбрало за техния нов план и решило да се скрие толкова добре, че никой да не може да го открие. Момичетата обаче били много упорити и го търсили дълго, докато накрая не открили следа, която водила до неговото скривалище.
Започнали да влизат много бавно и тихо, за да не ги чуе. Вътре било черна тъмнина, имало отвари навсякъде и миришело ужасно. Колкото и да внимавали обаче, чудовището ги чуло. Открило къде се придвижват и започнала най-голямата война. Новият план на момичетата бил много по-добър от предишния. С новите си мечове, направени от техните магически сили те изненадали чудовището. То било толкова силно, че устоявало дори и на силата на магичните им мечовете дълго време, но докато се биели то било заслепено от светлината, която настъпила наоколо и не видяло как едно от момичетата се промъкнало зад него. Тя го нападнала из отзад, скочила на гърба му докато то било концентрирано върху другите две момичета и му взела и второто сърце. Това била тяхната най-голяма победа.
Като взели второто му сърце, всичко се върнало на мястото си. Слънцето изгряло отново високо и сияйно в небето, гората станала зелена и пълна с живот, а реките и езерата се напълнили отново с бистра вода. Момичетата възвърнали истинските си сили, животните се оправили и вече не били на предела на силите си. Така животът продължил да бъде весел, щастлив и усмихнат за всички същества в гората. А Слънце, Гора и Вода помагали на природата и небесата да са добре до края на дните си.
Автор: Кристина Димова
Години: 7
Втори клас
Неделно училище „Васил Левски“ – Атина
